Кратки анатомо-физиологични особености на котката 1част:
Скелет. Състои се от 230-247 различни по-големина и форма кости, главните от които са череп, гръбначен стълб, ребра, гръден кош и крайници. Скелетът на котката е много лек, но здрав, подвижен и еластичен.
Череп. Има удължена форма, големи орбити, изразени сводове и добре развит мозък. Челюстите са силно развити. Правилната захапка на зъбите е клещоподобна - с точно съвпадане на горните и долните резци. Наличността на разстояние между захапката на горните и долните резци, по-голямо от 2 мм, се смята за порок, като издадената напред горна челюст се нарича - прогения.
Зъби. Малките котета се раждат без зъби. Млечните зъби се появяват на 20-30 дневна възраст и първоначално са 26 броя (на горната челюст - 6 резци, 2 кучешки и 4 предкътници и на долната челюст 6 резци, 2 кучешки и 6предкътници). Смяната на млечните с постоянни зъби започва от 3-5 месечна възраст и завършва когато котката стане на 6-7 месеца. Постоянните зъби са общо 3о на брой от които 16 броя са на горната челюст (6 резци, 2 кучешки, 6 предкътника и 2 кътника) и 14 броя - на долната челюст ( 6 резци, 2 кучешки, 4 предкътника и 2 кътника). С настъпване на старостта зъбите на котката се протрива и започват да опадват (най-често резците), докато предкътниците и кътниците могат да се задържат повече от 20 години.
Гръбначен стълб и гръбначен кош. Гръбначният стълб се състои от 7 шийни, 13 гръдни, 7 поясни прешлена, както и 3 кръстни, сраснали в неподвижна кръстна кост, към която са захванати 20-26 опашни прешлена. Към гръдните прешлени са прикрепени 13 чифта ребра, които образуват гръдния кош. Котката притежава удивителната способност гъвкаво да удължава и разтяга гръбначния си стълб, особено при опасност. Може би тя е единственият бозайник, чиито гръбначни прешлени не са свързани със сухожилия, а с мускули, и благодарение на това може да удължава цялото си тяло или както казва френският учен д-р Феран Мери: "Котката има гъвкавостта на влечуго - нещо като змия с крайници".
Крайници. Костите на предните крайници се захващат за гръдния кош чрез съединителната тъкан и мускули, туй като при котката няма истинска ключица. Това предопределя специфичния строеж на крайниците и осигурява пружиниращо приземяване не животното при скокове и падане отвисоко. Предния крайник се състои от лопатка, раменна, лъчева и лакътна кост, кости на китката и кости на лапата. На предната лапа има 5 пръста. Задния крайник се захваща за кръстната кост чрез таза и оформя стабилна тазобедрена става. Състои се от бедрена кост, колянна капачка, голям и малък прищял, кости на лапата и кости на пръстите. Задната лапа е с 4 пръста. В края на пръстите на задната и предната лапа има подвижни остри, сърповидни нокти, които при нужда могат да се изнасят навън и прибират обратно. Котката постоянно остри ноктите си в дървени предмети и мебели (у дома) и в кората на дърветата (в природата). С помощта на мускули и сухожилия ноктите се прибират в кожни торбички, така че по време на ходене не влизат в контакт с земята. Те се издават рефлекторно при защита или нападение и представляват опасно оръжие. Котката стъпва на меки кожни възглавнички (осигуряващи безшумния й вървеж), които заедно с пръстите образуват лапите.
Мускулна система. Мускулната система е много добре развита. Мускулите на тялото, шията, главата и крайниците образуват единна мускулна система, която е прикрепена към скелета. Заедно със сухожилия мускулите осъществяват ловкото и грациозно придвижване на животното.
Нервна система. Включва главния мозък (с две полукълба) и грубначния мозък, нервни стволове и техните краища. Устройството на мозъка и на нервната система на коткат са обект на особено внимание от страна на учените. Установено е, че до съвършенство разрабитеният механизъм "полет-нападение" наподобява реакции, типични за човека. Нервната система осъществява нервната дейност на котката с помощта на сетивните органи (на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието).
Дихателна система. Състои се от носна кухина, носоглътка, гръклян, трахея с бронхи и основният орган на дишането - белите дробове. Над горната устна се намират ноздрите, по чиято кожа липсват косми и жлези.
Кръвоносна система. Включва сърцето, главния кръвоносен съд - аортата, артерии, вени и капиляри. Чрез всички тях се осъществява кръвообращението и снабдяването на организма с хранителни вещества и кислород. В състава на кръвта влизат кръвен серум, червени и бели кръвни клетки, както и тромбоцити (кръвни плочици) осигуряващи съсирването на кръвта. Към кръвоносната система е свързана и слезката (далакът).
Скелет. Състои се от 230-247 различни по-големина и форма кости, главните от които са череп, гръбначен стълб, ребра, гръден кош и крайници. Скелетът на котката е много лек, но здрав, подвижен и еластичен.
Череп. Има удължена форма, големи орбити, изразени сводове и добре развит мозък. Челюстите са силно развити. Правилната захапка на зъбите е клещоподобна - с точно съвпадане на горните и долните резци. Наличността на разстояние между захапката на горните и долните резци, по-голямо от 2 мм, се смята за порок, като издадената напред горна челюст се нарича - прогения.
Зъби. Малките котета се раждат без зъби. Млечните зъби се появяват на 20-30 дневна възраст и първоначално са 26 броя (на горната челюст - 6 резци, 2 кучешки и 4 предкътници и на долната челюст 6 резци, 2 кучешки и 6предкътници). Смяната на млечните с постоянни зъби започва от 3-5 месечна възраст и завършва когато котката стане на 6-7 месеца. Постоянните зъби са общо 3о на брой от които 16 броя са на горната челюст (6 резци, 2 кучешки, 6 предкътника и 2 кътника) и 14 броя - на долната челюст ( 6 резци, 2 кучешки, 4 предкътника и 2 кътника). С настъпване на старостта зъбите на котката се протрива и започват да опадват (най-често резците), докато предкътниците и кътниците могат да се задържат повече от 20 години.
Гръбначен стълб и гръбначен кош. Гръбначният стълб се състои от 7 шийни, 13 гръдни, 7 поясни прешлена, както и 3 кръстни, сраснали в неподвижна кръстна кост, към която са захванати 20-26 опашни прешлена. Към гръдните прешлени са прикрепени 13 чифта ребра, които образуват гръдния кош. Котката притежава удивителната способност гъвкаво да удължава и разтяга гръбначния си стълб, особено при опасност. Може би тя е единственият бозайник, чиито гръбначни прешлени не са свързани със сухожилия, а с мускули, и благодарение на това може да удължава цялото си тяло или както казва френският учен д-р Феран Мери: "Котката има гъвкавостта на влечуго - нещо като змия с крайници".
Крайници. Костите на предните крайници се захващат за гръдния кош чрез съединителната тъкан и мускули, туй като при котката няма истинска ключица. Това предопределя специфичния строеж на крайниците и осигурява пружиниращо приземяване не животното при скокове и падане отвисоко. Предния крайник се състои от лопатка, раменна, лъчева и лакътна кост, кости на китката и кости на лапата. На предната лапа има 5 пръста. Задния крайник се захваща за кръстната кост чрез таза и оформя стабилна тазобедрена става. Състои се от бедрена кост, колянна капачка, голям и малък прищял, кости на лапата и кости на пръстите. Задната лапа е с 4 пръста. В края на пръстите на задната и предната лапа има подвижни остри, сърповидни нокти, които при нужда могат да се изнасят навън и прибират обратно. Котката постоянно остри ноктите си в дървени предмети и мебели (у дома) и в кората на дърветата (в природата). С помощта на мускули и сухожилия ноктите се прибират в кожни торбички, така че по време на ходене не влизат в контакт с земята. Те се издават рефлекторно при защита или нападение и представляват опасно оръжие. Котката стъпва на меки кожни възглавнички (осигуряващи безшумния й вървеж), които заедно с пръстите образуват лапите.
Мускулна система. Мускулната система е много добре развита. Мускулите на тялото, шията, главата и крайниците образуват единна мускулна система, която е прикрепена към скелета. Заедно със сухожилия мускулите осъществяват ловкото и грациозно придвижване на животното.
Нервна система. Включва главния мозък (с две полукълба) и грубначния мозък, нервни стволове и техните краища. Устройството на мозъка и на нервната система на коткат са обект на особено внимание от страна на учените. Установено е, че до съвършенство разрабитеният механизъм "полет-нападение" наподобява реакции, типични за човека. Нервната система осъществява нервната дейност на котката с помощта на сетивните органи (на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието).
Дихателна система. Състои се от носна кухина, носоглътка, гръклян, трахея с бронхи и основният орган на дишането - белите дробове. Над горната устна се намират ноздрите, по чиято кожа липсват косми и жлези.
Кръвоносна система. Включва сърцето, главния кръвоносен съд - аортата, артерии, вени и капиляри. Чрез всички тях се осъществява кръвообращението и снабдяването на организма с хранителни вещества и кислород. В състава на кръвта влизат кръвен серум, червени и бели кръвни клетки, както и тромбоцити (кръвни плочици) осигуряващи съсирването на кръвта. Към кръвоносната система е свързана и слезката (далакът).
